Само с поглед ''

 Вятъра вееше в косата й и мотаеше няколко кичура по лицето й. Той беше с няколко приятели. Тя вървеше срещу тях. Светлините на нощния град осветяваха лицето й слабо, но дори така я караха да изглежда по-красива от всяка друга. Тя беше сама и замислена. Погледа й забит някъде в земята и тя определено, не беше на онзи тротоар, докато някой от приятелите му не подвикна нещо по нея и тя не вдигна глава в объркване. Когато го видя за секунда се спря и замръзна на място, после отново тръгна към него. Той си представяше, че сега тя идва, за да го целуне, но те просто се разминаха, гледайки се в очите също като онзи първи път в който се бяха видели в онова малко кафене през онзи студен зимен ден. Дори приятелите му замълчаха щом забелязаха начинa по който се гледат. Когато се разминаха тя се усмихна щастливо, не предполагаше, че ще го види някога отново. Той също затвори очи, мислеше си, че е невъзможно да я види пак в толкова голям град, но я беше видял. И двамата се обърнаха едновременно и веднага щом очите им отново се намериха тя прехапа устните си. "Ако те видя още веднъж..." помислиха си едновременно.