22 Септември

    Като всеки почивен ден, квартала е тих, хората не са на работа и се възползват, за да поспят до късно. Някой ранобудни вече си оправят колата пред блока и крещят на турски на детето бягащо около тях с топка в ръцете. Бабите от входа са излезли на "тиферич" и са се разположили на беседката до сами вход. Други комшии пък явно изобщо не са спали ( нали са почивни дни) - в апартамента до нас се вдигат яки купони! Маанетата се носят и огласят почти целия квартал, така че който е решил да се наспи в общи линии може да го духа. Други пазаруват, за да могат после да се насладят на заслужена почивка.
    Всъщност днес не е просто почиван ден. Жалко е как всички национални празници в България се превърнаха просто в почивни дни. Тук-там по терасите можем да срещнем някое простряно знаме и... нищо повече. Няма го празничния дух, няма я гордостта, че е празнуваме постигането на нещо значимо.
    Не ми се ще да бистря политиката, но дали ние българите не превърнахме държавата в това което е? Хвърляме цялата вина на управлението, безкрайния преход, малките доходи, големите данъци, високите цени. И може би за повечето неща нямаме пряка вина - нали не сме сложили ние подписа си по ония документи, който толкова добре ни закопават. Но попитайте децата, какъв празник е днес? Всъщност мисля, че и някой възрастни не са съвсем наясно, че 22 Септември не е просто почивен ден, не е и просто ден в който ни плащат двойна надница. Нехайни сме, не уважаваме собствената си история.

    От 22 септември 1908 г. България вече не е васална на Османската империя държава. На този ден в църквата "Св. 40 мъченици" в старата българска столица Велико Търново със специален манифест е обявена Независимостта на България, а княз Фердинанд приема титлата цар на България. 
Този акт става възможен едва 30 години след освободителната за България Руско-турска война от 1877-1878 г. Край на войната слага подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор. Берлинският договор определя Княжество България като васално на Османската империя, а Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана. 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!