Ние хората

    Колкото по-дълго се оглеждаш, толкова по-трудно става да се решиш на някаква крачка, а ние хората сме създадени да вървим наред. Живота ни се променя понякога за минути, измята се в граници несъответстващи на коловозите които сме изградили, приема причудливи форми и ни кара да изпълняваме прищявките му. Живота не е просто събития лоши и добри които ни се случват, той е игра и всеки дъх който си поемаме е стъпка, а всяко решение ход – правилен или грешен и няма връщане назад. В някой редки случай е поправимо, но не и когато е намесен човека, когото обичаш. Тогава призмата на светогледа се измества и изменя, лещите през които гледаме се пречупват в определен ъгъл, които ни кара да не виждаме или да виждаме, но изкривено. И не е вярно, че е в розово, всъщност интересните неща никога не са розови. Те винаги са сложни, объркани. И най-хубавото или най-лошото е, че никой не знае какво и кога ще му се случи. Просто игра на въображение…