Сън

  Когато той се появи пред мен дъха ми секна. Най-малко очаквах да го видя, дори не бях мислила за него от толкова много време, че можеше да се каже, че съм го забравила. Да, мисля че не изпитвах чувства към него, поне до този момент. Сега когато го видях кръвта ми се вледени, а сърцето ми пропусна поне два удара... Той се вторачи първи в мен и аз потръпнах, макар да знаех, че всъщност не ме вижда.

    Изминаха няколко седмици, засичах го на различни места из града, но винаги успявах да се скрия. Лошото беше, че той е приятел на онзи, когото моята приятелка харесва и така шанса ми за среща с него се увеличаваше многократно. Все пак някак успявах да я избегна до онази нощ на карнавала.

    Приятелят му ме попита какво е имало между нас, че винаги бягам от него, не казах нищо, не беше негова работа. Но тогава той ми се усмихна предизвикателно и нагло, а ми каза, че му е съобщил за мен и за това, че съм в града. Сърцето ми се сви на малка топка, толкова много че чак болезнено. Идваше ми да се развикам, но беше безполезно, така или иначе стореното си оставаше сторено. Най-доброто решение, което можех да взема бе да си отида.

    Проправях си път през тълпата, само аз вървях в обратна посока. Късата черна рокля не ми позволяваше да вървя толкова бързо колкото ми се иска и чувах как токчетата ми потропват по паважа. Пресякох булеварда, които би трябвало да е затворен, но за всеки случай се огледах. Стори ми се че зад себе си мярнах мъжки силует, насочен също в грешната посока на движение. Затворих очи и си помислих, че си фантазирам, кръвта ми бушуваше здраво из тялото и бучеше в ушите ми. Всичко беше плод на въображението ми.

    Дори на достатъчно разстояние от центъра беше твърде оживено, достигнах мястото където всички паркираха. Наложи се да спра, за да изчакам една кола да мине. В момента в който спрях, той се опря плътно в мен и сложи ръката си върху китката ми.

    Затворих очи.

    Дишането ми се участи.

    Бях намерена, беше ме видял, беше вървял след мен, не можах да му избягам. Спусна свободната си ръка по корема ми. Кълна се, сърцето ми беше на път да пробие ребрата ми и да изскочи от тялото ми. Блъскаше с такава сила, че можех да усетя пулса си във всяка част от тялото ми.

- Защо бягаш от мен? - Прошепна в ухото ми, корема ми се сви, косъмчетата по врата ми настръхнаха.

    Отворих очи и се чудех сън ли беше или истина…