Само с поглед

Тя стоеше с приятелките си в онова малко кафене. Бяха седнали до прозореца, от чашите на масата им излизаше пара, на вън валеше сняг на едри парцали. Кафенето беше пълно, хората сякаш се криеха в него на сухо и топло. Тя говореше с приятелките си, смееха се. Той беше няколко маси през нейната и не спираше да я гледа. Погледа му прикован в нея от момента, в който влезе в заведението, но тя не го забелязваше, докато без да иска не погледна в негова посока. В началото може би не осъзна, колко втренчено я наблюдаваше той, отмести погледа си бързо, почти веднага щом засече неговия, бузите й поруменяха от неудобството да те хванат да се заглеждаш в непознат. Но след малко пак го погледна, този път съвсем съзнателно и уверено. Тя искаше да го види, да го погледне отново. Когато погледите им отново се срещнаха и те се вгледаха задълбочено един в друг, усмивката й изчезна. На нейно място се появи някаква свенливост, някакво предизвикателство, което я направи още по-интригуваща... Гледаха се без да мигват, докато тя не сведе поглед и не прехапа устните си.  Той едва се задържа на мястото си, когато тя направи това. Наложи се да хване масата здраво. Искаше да отиде до нея, да чуе гласа, да се докосне до кожата й, да усети парфюма й...