Случвало ли ви се е някога да прочетете някоя книга и тя толкова да ви хареса, че да я прочетете на един дъх? А после да съжалявате, че не сте удължили удоволствието, но и да не можете да препрочетете, защото вече сте наясно с всяко действие. Случвало ли ви се е, да сте били обсебени толкова силно, само от една книга, от фантазията на автора, че после да не можете да спрете да мислите за нея няколко дни?
Да, на мен ми се случва и да си призная... не веднъж. Понякога попадам на книги заради които не мога да заспя, само защото нямам търпение да разбера какво се случва, как завършва историята. И всеки път, когато намеря по-интересна книга, се чувствам така, сякаш съм изневерила на предишната, но като наркоман, търся следващата завладяваща история. Може би това ме провокира да започна да пиша своите истории, да изразявам фантазии и спомени в думи, а после и в редове, страници. Които се получаваха романи, колкото и да ми беше странно да ги нарека така.
Обичам да чета, без значение дали е на мода или не и още повече обичам да пиша. Гордо мога да заявя, че не гледам телевизия и пилея времето си в описване на мечти и фантазии. Но точно писането ме оформя и ме прави различна, то ме кара да чувствам и мисля по друг начин.
С писането изразявам себе си, дори илюзиите и настроенията си. То ме кара да се чувствам жива, да изживявам всичко което описвам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар