Как мислиш, ще продължиш ли напред? Ще тръгнеш ли сам по пътя си, ще ме оставиш ли в миналото? Спомен от отминали дни, някой слънчеви, други дъждовни, но просто отминали. Изчерпахме ли се вече? Колко ни остана от онова което бяхме? Пораснахме ли? Променихме ли се? Да, различни сме, цялото което бяхме заедно сякаш е разбито. Лъжите ли ни бяха много, времето ли не стигна? Наситихме ли се един на друг? Сега сме на парчета, нараняваме се един друг, да видим кой го може по-добре от другия. И вместо да предизвикваме усмивките си, предизвикваме сълзи и гняв, тъжни мисли, мрачно настроение. Колко ще продължи това? Ще се върнем ли съм себе си някога отново?
Как?
Как ще се възстановим, след като сме на хиляди парчета, които болят ужасно?
Знам, че съжаляваш защото, аз също съжалявам и знам, че ти тежи - тежи и на мен също. Знам всичко, просто знам. Знам, че ще прочетеш всеки ред, че ще знаеш, че той е за теб. Защото ти си във всяка моя клетка. Сънувам устните ти, копнея за кожата ти...
Не си отивай, остани. Аз оставам тук, където бях вчера, където ще съм и утре.
А ти? Какво ще направиш ти?
Няма коментари:
Публикуване на коментар