Няма да започна от далеко, няма да се обяснявам на широко, няма да хабя думи и енергия в напразни усилия да съхраня нещо вече обречено.Днес си направих чай от мента - за успокоение - и най-неочаквания гост се появи. Облечен в нови дрехи - унижение, парфюмиран със заблуда, накичен с обиди на вратата ми се появи Разочарование. Усмихна ми се лицемерно и дори не попита как съм - от хорска срама, за благоприличие, а аз го гледах и премигвах, не знаех ще ми намине, още по-малко, че ще ме пречупи. Но все пак го направи, без да се поколебае за миг, само с един замах. Разочарованието се намести в мен, на топло и сухо, удобно място вътре в сърцето ми. Показа ми, че да вярваш в хората не е нищо хубаво, припомни ми стари уроци, които ме бе давал. Сега си стои загнезден, вкоренен - трябва му толкова малко. Трови ме и се увива като плевел. А урока е безценен - не се доверявай!
Няма коментари:
Публикуване на коментар