...

Вратата ми премръзна от очакване,
да влезе някой, нещо да се помени.
Омръзна й пиянското натякване,
"Какво да правя? Боже, помогни!"

А бе видяла хора всякакви,
години лоши, но години и дори.
Бе видяла моето падение,
но и чула моето "Стани!"

С мене пееше и с мене крачеше,
как да я оставя след това?!
С болките ми падаше, с подемите ми крачеше
и постепенно с мене остаря.

Дойдох, бях жив, тя бе мъртва,
живот й дадох с тези две ръце,
без да знам, че тя тепърва
ще спре смъртта ми казвайки "О, не!"

Идваха, стояха, заминаваха - приятелите
тя бе тъжна, но добра.
Не закъсняваха и бедите - наминаваха,
но срещу тях, тя бе истинска врата.

Сега ме гледа, пия заминавам...
И плаче, зная нищо, че стои
и аз не мога на вратата да й обяснявам,
че да я купя трябват ми пари.

А как ли бих могъл, нали ще ме проклина.
Та тя от мене знаеше добре -
с пари оправят се мнозина,
парите са за слабите мъже!