Имам нужда от теб

    Докосни ме, не усещаш ли колко съм студена, прегърни ме премръзвам без твоята топлина. Затвори очи и си спомни красивите ни дни и тайните ни нощи, спомни си как се промъквахме като крадци, за да сме заедно, спомни си как ходехме на нашето място и се чакахме там с часове, само за да сме един с друг. Сега отвори очи и ме погледни, погледни сълзите които напират и ми кажи, виждаш ли същото момиче там? Кажи ми къде отидоха тайните и явните усмивки, които ми пращаше? Къде отиде нежността, с която ме ограждаше? Изгубихме се в познатото, в сивото. Сляхме се с останалите и сега не сме по-различни, също толкова отегчени и скучни сме. Няма ли я жаждата един за друг, която изпитвахме? Сякаш беше вчера, когато ме целуна за първи път, а мина толкова време, от както ме целуна за последен. Иди си, ако мислиш, че така ще е различно, иди си ако мислиш, че ще откриеш друга такава любов… Само глупаците се надяват на това и оставят истинската. Толкова е просто, а и толкова сложно да я съхраниш нали?