четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Утре

Ще те обичам, но нека е утре.
Днес , повярвай, съм доста зает.
Заседания, срещи – разбираш ме –
Пълен график – от осем до пет.
Ще те прегърна, но нека е утре.
Днес ще пием по бира със съсед.
Не, не чакай. Направо си лягай ти.
Утре трябва да ставам във пет.
Ще те целуна, но нека е утре.
Днес едва се държа на крака.
Ех, ти вечно се сърдиш за глупости!
И утре е ден. Как не разбра?“
По лицето бавно се стичат сълзи
И тревога езика прехапва...
Ето – днес безвъзвратно ще отлети!
А утре? Утре може да няма...

Васка Мадарова

Няма коментари:

Публикуване на коментар