Не съм сигурна има ли те, няма ли те. НО! И да те има вече знам, че не съм това което бях, знам не означавам това което означавах. Пиша писмото си до теб - последното - с надеждата поне за последно да докосна сърцето ти. Ще ми се поне още веднъж да трепнеш, под мисълта, че ме губиш, че си ме загубил. Да се свиеш вътрешно, както се свивам аз, да ти е трудно както ми е трудно на мен. Не защото искам да знаеш как боли, едва ли ще го видя, едва ли ще го чуя. Защото искам макар и за последно да знам, че те интересувам, да знам, че съм била важна.
Трудно е да опиша колко ми е тъжно, как се къса сърцето ми когато ми припомняш, че вече съм никоя. Болката, разочарованието, безсилието... те не мога да бъдат описани и от най-големия виртуоз. Остават мълчаливо изживявани, с преглътнати сълзи.
Но ти не спирай, не ме чети, не ме поглеждай. Вече няма значение какво мисля, няма значение нищо, цялото е разбито на парчета. Ние можем само да ги лепим поотделно и да се надяваме, че нещо някъде ще е останало цяло.
Обичах те, обичам те...
Няма коментари:
Публикуване на коментар