Погледни ме, аз съм жена. Да не мислиш, че съм по-различна от останалите? И аз имам своите слабости и настроения. И аз мога да се смея неудържимо, а след минута да плача като дете. Мога да се сърдя с дни, да не се обадя, да не пиша и да се ядосвам, че ти също не го правиш. Мога да те желая, а после да те вбесявам, да те поставя в немилост, но да те обичам. Имам инат... О, какъв инат само! Всичко правя на опаки, тъжна съм и се усмихвам, точно като всички останали. Нищо човешко не ми е чуждо, всички чувства бушуват в мен, в ураган от страст.
Жена съм, като другите. Сама се спъвам, оставям емоциите ми да вземат превес, сърцето ми бие силно под пръстите ти, понякога съм мързелива, не обичам грима. Не седя пред огледалото много, понякога излизам по домашни дрехи, или не сресвам косата си. Друг път се глася с часове, прихвам в смях, плача нощем за мечтите си. Мразя неправдата, обичам свободата си. Ям с пръсти направо от тавата, пия кафе с часове, правя страхотни десерти, пресолявам манджите или забравям да сложа нещо в супата, мърморя токова, че да ме намразиш. Прехапвам устни, когато мисля за теб, рисувам сърчица по случайни листи, пазя бележки от училище, имам сто чифта обувки и пак нямам какво да обуя.Сърдя се, ревнувам, упорствам, задавам въпроси, наивна съм, но и не вярвам, трудна съм, лесна съм...
Жена съм, като другите. Само за теб съм различна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар