От прозореца си нямам онази гледка на пожълтялата гора, но пък слънцето ме грее. Обожавам когато стана сутрин и слънцето ме гали с нежните си лъчи. Кафето ми е по-вкусно така, деня ми започва с усмивка и добро настроение. Златна есен, златно слънце, тиха, спокойна музика, чаша кафе и може би цигара. Колко още трябва, за да се усмихне човек, за да е спокоен. Красотата е в малките неща, щастието в гурелите на човека когото обичаш, когато се събуди и ти се усмихне. Погледни около себе си, виж колко много красота има, колко много уют и всичко сме създали сами.
Добро утро и хубава събота!
Няма коментари:
Публикуване на коментар