Книгите, мечтите и аз

Чета си аз книгата, поредната. Чудя се вече, коя да ми е любима. Поредната заплетена история, поредната свалка, поредната единствена и неповторима. И продължавам да чета... Започвам да си мисля, че е възможно и в живота да си единствена, да ти се случи нещо подобно на героинята на романа.
А дали? 
Колко от нас са намерили любовта и не са я изтървали? Колко имат щастието да са точно с тази или онзи който пали огъня в тях? Сложен въпрос. И колкото и да ми идва да започна да пиша иронично - винаги когато се замисля за нещо сериозно иронията ми измества иначе сериозната тема. Та, няма или поне ще се постарая да не я включвам. 

Но явно пък не ме бива да пиша сериозно... Отклоних се от темата, връщам погледа си върху принца или принцесата. Какво е значението? Нали те, макар и измислени във въображението на някой писател имат всичко. Да, точно те. Изказани на глас мечти, записани и запечатани в хартиени редове. Любовта им остава вечна. А любовта на автора? Обикновено тия дето така умело описват подобни чувства не са ги изпитвали или пък си спомнят, или мечтаят да ги изпитат отново. 

За какво мечтая аз ли? Важно ли е? Нима трябва да се разглежда всяка една мечта поотделно? Важното е, че на куп повечето мечти се отнасят до любовта и копнежите, до онова странно чувство, което те кара да изпитваш странния непознат гъдел в корема, да ти затрепти под лъжичката.