Щастлива

Такива сме ние. Знам. Не ми казвай. Не ме гледай, че се ядосвам постоянно, не ме гледай, че плача. Просто сме такива, той е такъв, аз съм такава. Той ме разплаква, аз го вбесявам, но после всичко си идва по местата. За малко. Обича ме по негов начин, не е като теб или някой друг - себе си е. За това го обичам толкова. Признава грешките си, а после ги прави пак. Не, не ми омръзва. Не ми омръзва да ме обича така. Защото знам, че съм единствена, че само на мен има толкова доверие, че да се разкрие толкова много. И аз го обичам, какво като плача, сълзите са полезни. Виж го само когато е с мен. Аз съм неговата слабост, аз го променям. Както го превръщам в див звяр, така го превръщам и в гальовно коте. Не бих го сменила, за какво ми е друг? С обикновената си обич, с угаждането и подаръците. Не. Искам само него. Искам да съм неговата муза, неговата болка, неговата мечта - той е всичко това за мен. И съм доволна. Не ме гледай, че се ядосвам постоянно, не ме гледай, че плача - щастлива съм!