Тъжно ми е едно такова, самотно... Чашата с вино не върви, усмивката си я скрих на дълбоко. Извадих всичко що имам от теб. Спомен, парфюм, книга - всичко. Ще разтребя, а после ще опитам да се убедя, че си никой, че не те помня. Ще погледна телефона си, но теб няма да те има - нито днес, нито утре, нито след месец.Време.
С време ще се въоръжа и ще натрупам запаси от инат, ще съм твърда - каквато все си мислех, че бях. А после няма да си те спомням. Няма да помня как ме докосваше, ще забравя и устните, гласа ти. Ще сме чужди, стари добре познати.
Сега допивам виното си и гася последната цигара, последната въздишка отронена за теб, последните сълзи и започвам да изтръгвам спомените един по един. До сутринта ще свърша с тях. Е, ще се лекувам известно време, за да оздравея от теб. Но с упорство всичко се постига.
Опитах, не успях.
Уморих се да опитвам.
Уморих се от инат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар