Това ли питаше

Ти не знаеш колко пъти съм умирала.
(Убиваше ме между другото. Небрежно.)
Сега е все едно дали съм жива.
Погребах всички глупави надежди.
Сега съм призрак. Дъх във огледалото.
Прозрачна сянка. Тъжно привидение.
Поне съм бяла. Толкова съм бяла...
Ако погледнеш в мен, ще ослепееш.
Но ти не гледаш... Никога не гледаш.
И не видя как бавничко ме губиш.
Как се стопявам тихо и безследно,
докато ти си... просто другаде.
А аз оставам сам-сама, където
изхвърлените обичи умират.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.

– caribiana

Митични същества

Истинските жени и истинските мъже... Много, много дълга тема, по която мога да споря с часове. Първо да попитам каква е дефиницията за истинска жена/истински мъж? Предполагам, трябва да е живо дишащо същество. Но ние говорим точно за такива... И започвам да се обърквам. Това са някакви митични хора, измислени за да се определят, като нещо повече от останалите. Истинските жени били дами, истинските мъже били джентълмени (или по-просто кавалери), истинските жени плачели нощем, а на сутринта се смеели, истинските мъже никога нямало да разплачат жената легнала на сърцето им. Дрън, дрън...
Като си помисли, има много жени които плачат нощем и на сутринта се усмихват, има и такива които не го прикриват. Лично аз не виждам смисъл защо трябва да крием емоциите си, че то това ни прави уникални. Точно емоциите и начина по който ги показваме. Все пак дали колегите ни ще знаят, че сме плакали или не, не е определящо коя е истинска и коя не е, а въпрос на личен избор. И кой мъж не е предизвиквал сълзите на жена? Било то собствената му майка или жена, ако щете и дъщеря му. Това е неизбежно, понякога жените плачат от нищото - макар да има причина и тя винаги да я зная, това не означава, че съществата от мъжки пол са наясно. Не се залъгвайте дами, обикновено не са! За дами и джентълмени... е, там няма да говорим, то си е въпрос на възприятие за нещата и обикновено възпитание. Това, че едни са по-малко морални от други, че имат по-малко задръжки или различни разбирания - не мисля, че ги прави Неистински.
Истинския мъж както и истинската жена са като Кентавър, всички знаят за тях, чували са и се носят легенди, но никой не ги е виждал. Ами няма да и да ги види. Колко сме истински определяме ние самите,

РЕВНОСТ

Прости, до днес не те обичах,
тъй както заслужаваш ти.
Съвсем ми беше безразлично
дали съм ти любим, прости.
Дори не те и забелязвах,
че съществуваш покрай мен.
Не те ревнувах, нито пазих.
Живеех с тебе ден за ден.
И честичко сам в други влюбен,
не страдах от страха нелеп,
че може и да те загубя
и да се влюбя. Тъкмо в теб!
До днес. Но днес, незнайно как тъй
един случаен джентълмен
ти хвърли погледче за кратко
и ти направи комплимент.
Дали на мен тъй ми се стори
или пък тъй си бе, не знам,
но пръв път друг ми заговори,
че имам хубава жена.
Че е харесвана, че грее
с особен чар, очи и глас,
че другите съзират в нея
туй, що недосъзирах аз.
И го съзрях. В един миг. С хубост
невиждана те аз видях.
- Нима, нима ще те загубя? -
си виках сам във адски страх.
Нима?! Но нещо по-нелеко
удари мисълта ми с чук:
какъв скъперник е човекът -
цени безценното до него
едва щом му посегне друг...

Дамян Дамянов

По това ще го познаеш

Само светлините на уличните лампи се процеждаха едва в стаята, но на нея не й трябваше повече от това. Стоеше до прозореца,прехапала устни, ръката й пред гърдите, пръстите й увити около камъка на шията й. Не му трябваше друго, за да разбере, че е притеснена. Но я желаеше, повече от всичко, което бе пожелавал, повече от всяка друга. Тя се обърна и го погледна, не виждаше лицето му, само силует, но знаеше, че той идва за нея. Къде ли щеше да я отведе? Беше чакала този момент толкова дълго, че сега не знаеше дали ще й хареса. Може би си го беше представяла толкова пъти, че сега щеше да се разочарова. Може би той не беше този за когото го бе мислила.
Бавно той измина петте крачки които ги деляха. Бавно спусна пръстите си по ръката й, а после силно хвана китката й и я дръпна към себе си. Тя рязко си пое дъх. Всичките й мисли и съмнения си бяха отишли, сега помнеше само него и копнежите си. 

Свобода

Тя стоеше на брега на морето, вятъра вееше косата и дългата й бяла пола. Босите й крака потъваха в мокрия пясък, когато вълните се разбиваха в тях.Имаше чувството, че се опитват да стигнат все по-далеч, сякаш търсеха нещо изгубено на сушата.Усещаше солта по устните си, кожата й пареше от слънцето, но нямаше нищо против. Това беше чувството на свобода, за което отдавна копнееше...

Музиката е ключа към всичко

Здравей, Декември

Декември е уют. Кори от портокали. Пукащи дърва. Запалени свещи. Червено вино. Понякога розе. Тихо пиано. Вълнен шал и дебели чорапи. Първи сняг. Декември е грижа. Внимание и мисъл към най-любимите ти хора. Подаръци. Изненади. Срещи. Топло мляко с канела. Писма картички. Очакване. Декември е искри и фойерверки. Блясък по улиците, в очите. Светлини. Декември е (равно на) сметки. Разплащаме се с 365 дни случвания и пропускания. Всичко онова, което сме можели да бъдем, а не сме. Всяка неказана дума и закъснял жест. Онзи телефонен разговор, който пропуснахме. Пътуването, което не направихме. Работата, която не приехме. Думите, които не казахме. Декември е обещания. Наравно стари и нови. Да бъдем по-добри. По-щедри. По-благодарни. Да мечтаем повече. Декември е поглед навътре. Носталгия по детството. По това какви бяхме, какво търсихме, в какво вярвахме. По приказки с щастливи начала, не краища. По онова утре, което все търсим и все не стигаме. Декември е всичко в едно. Най-студеният и най-топлият месец. Най-пълният с хора и най-самотният. Едновременно край и ново начало. Прошка. Декември идва и си отива като сън. Всяка година се питаш кога пак стана Декември. Никога няма да разбереш.

Истинските жени

"На пръв поглед една жена винаги е добра предпоставка за секс. Някои, обаче, като те доближат и подушиш от аромата им, осъзнаваш, че са способни да те накарат да изкормиш душата си и да им я подариш.
Такива жени ме побъркват, просто защото знаят какво да вземат. Знаят и какво да ти дадат. Дават ти онази малка частица от живота, за която живеем мъжете...частица наречена любов. Те не са просто секс. Те са изградени от любов. Движат се като богини, рано сутрин, отдалечавайки се от леглото...навеждат се като богини пред хладилника и те карат и да я пожелаеш навсякъде. С такива жени хормона не те пуска почти никога. Ставаш ненормален. Дори когато не са около теб, надушваш по дрехите си остатък от аромата им и търсиш телефона си, за да чуеш и гласа оставил го по тялото ти. Понякога имам чувството, че мозъка ми е завладян от вирус по тази жена. Такава жена можеш да я обичаш и да нямаш фантазии, защото тя ги изпълнява. Един поглед не стига, но те завладява. Обичам я! Обичам я! Много я обичам! Луд съм по нея.... надушвам я... "

Л.Иванов

В края на Ноември

Става по-студено, сигурно е от времето, може би е заради това, че края на Ноември е вече на пред прага, а Декември се вижда.

След дългото кафе и хубавото гости, след подарените топли дни, усмивки и слънчеви очила ще трябва да те изпратим Ноември, но ще те чакаме отново да се върнеш, до година. Не знам как ще е с Декември, може би и той ще е благосклонен към нас, може би ще е в настроение. Чувам вече подрънкването на коледни звънчета. Декември ще пристигне с целия си блясък и светлини, за да изпратим и тази година. Да приберем заедно снимките в архива, да направим равносметка. Ще седнем, ще му направя кафе, а после ще обсъдим останалите 11 гости минали през дома ми тази година. Ще поприказваме и за неволите, за хубавите моменти и неусетно залисани в приказки и от домашния уют ще дойде време и той да си тръгне.
Не тъжи Ноември, че говоря за Декември - неизбежно е. Времето върви напред, не спира. Но ти ще се върнеш до година и ще се надявам да си толкова красив и млад като сега. Ще ти направя отново кафе, ще сготвя за теб, ще спим заедно и навсякъде ще си с мен, цели 30 дни! 

Жена съм

Погледни ме, аз съм жена. Да не мислиш, че съм по-различна от останалите? И аз имам своите слабости и настроения. И аз мога да се смея неудържимо, а след минута да плача като дете. Мога да се сърдя с дни, да не се обадя, да не пиша и да се ядосвам, че ти също не го правиш. Мога да те желая, а после да те вбесявам, да те поставя в немилост, но да те обичам. Имам инат... О, какъв инат само! Всичко правя на опаки, тъжна съм и се усмихвам, точно като всички останали. Нищо човешко не ми е чуждо, всички чувства бушуват в мен, в ураган от страст. Жена съм, като другите. Сама се спъвам, оставям емоциите ми да вземат превес, сърцето ми бие силно под пръстите ти, понякога съм мързелива, не обичам грима. Не седя пред огледалото много, понякога излизам по домашни дрехи, или не сресвам косата си. Друг път се глася с часове, прихвам в смях, плача нощем за мечтите си. Мразя неправдата, обичам свободата си. Ям с пръсти направо от тавата, пия кафе с часове, правя страхотни десерти, пресолявам манджите или забравям да сложа нещо в супата, мърморя токова, че да ме намразиш. Прехапвам устни, когато мисля за теб, рисувам сърчица по случайни листи, пазя бележки от училище, имам сто чифта обувки и пак нямам какво да обуя.Сърдя се, ревнувам, упорствам, задавам въпроси, наивна съм, но и не вярвам, трудна съм, лесна съм...
Жена съм, като другите. Само за теб съм различна.

Щастлива

Такива сме ние. Знам. Не ми казвай. Не ме гледай, че се ядосвам постоянно, не ме гледай, че плача. Просто сме такива, той е такъв, аз съм такава. Той ме разплаква, аз го вбесявам, но после всичко си идва по местата. За малко. Обича ме по негов начин, не е като теб или някой друг - себе си е. За това го обичам толкова. Признава грешките си, а после ги прави пак. Не, не ми омръзва. Не ми омръзва да ме обича така. Защото знам, че съм единствена, че само на мен има толкова доверие, че да се разкрие толкова много. И аз го обичам, какво като плача, сълзите са полезни. Виж го само когато е с мен. Аз съм неговата слабост, аз го променям. Както го превръщам в див звяр, така го превръщам и в гальовно коте. Не бих го сменила, за какво ми е друг? С обикновената си обич, с угаждането и подаръците. Не. Искам само него. Искам да съм неговата муза, неговата болка, неговата мечта - той е всичко това за мен. И съм доволна. Не ме гледай, че се ядосвам постоянно, не ме гледай, че плача - щастлива съм!