Митични същества

Истинските жени и истинските мъже... Много, много дълга тема, по която мога да споря с часове. Първо да попитам каква е дефиницията за истинска жена/истински мъж? Предполагам, трябва да е живо дишащо същество. Но ние говорим точно за такива... И започвам да се обърквам. Това са някакви митични хора, измислени за да се определят, като нещо повече от останалите. Истинските жени били дами, истинските мъже били джентълмени (или по-просто кавалери), истинските жени плачели нощем, а на сутринта се смеели, истинските мъже никога нямало да разплачат жената легнала на сърцето им. Дрън, дрън...
Като си помисли, има много жени които плачат нощем и на сутринта се усмихват, има и такива които не го прикриват. Лично аз не виждам смисъл защо трябва да крием емоциите си, че то това ни прави уникални. Точно емоциите и начина по който ги показваме. Все пак дали колегите ни ще знаят, че сме плакали или не, не е определящо коя е истинска и коя не е, а въпрос на личен избор. И кой мъж не е предизвиквал сълзите на жена? Било то собствената му майка или жена, ако щете и дъщеря му. Това е неизбежно, понякога жените плачат от нищото - макар да има причина и тя винаги да я зная, това не означава, че съществата от мъжки пол са наясно. Не се залъгвайте дами, обикновено не са! За дами и джентълмени... е, там няма да говорим, то си е въпрос на възприятие за нещата и обикновено възпитание. Това, че едни са по-малко морални от други, че имат по-малко задръжки или различни разбирания - не мисля, че ги прави Неистински.
Истинския мъж както и истинската жена са като Кентавър, всички знаят за тях, чували са и се носят легенди, но никой не ги е виждал. Ами няма да и да ги види. Колко сме истински определяме ние самите,