По това ще го познаеш

Само светлините на уличните лампи се процеждаха едва в стаята, но на нея не й трябваше повече от това. Стоеше до прозореца,прехапала устни, ръката й пред гърдите, пръстите й увити около камъка на шията й. Не му трябваше друго, за да разбере, че е притеснена. Но я желаеше, повече от всичко, което бе пожелавал, повече от всяка друга. Тя се обърна и го погледна, не виждаше лицето му, само силует, но знаеше, че той идва за нея. Къде ли щеше да я отведе? Беше чакала този момент толкова дълго, че сега не знаеше дали ще й хареса. Може би си го беше представяла толкова пъти, че сега щеше да се разочарова. Може би той не беше този за когото го бе мислила.
Бавно той измина петте крачки които ги деляха. Бавно спусна пръстите си по ръката й, а после силно хвана китката й и я дръпна към себе си. Тя рязко си пое дъх. Всичките й мисли и съмнения си бяха отишли, сега помнеше само него и копнежите си.