Истинските жени

"На пръв поглед една жена винаги е добра предпоставка за секс. Някои, обаче, като те доближат и подушиш от аромата им, осъзнаваш, че са способни да те накарат да изкормиш душата си и да им я подариш.
Такива жени ме побъркват, просто защото знаят какво да вземат. Знаят и какво да ти дадат. Дават ти онази малка частица от живота, за която живеем мъжете...частица наречена любов. Те не са просто секс. Те са изградени от любов. Движат се като богини, рано сутрин, отдалечавайки се от леглото...навеждат се като богини пред хладилника и те карат и да я пожелаеш навсякъде. С такива жени хормона не те пуска почти никога. Ставаш ненормален. Дори когато не са около теб, надушваш по дрехите си остатък от аромата им и търсиш телефона си, за да чуеш и гласа оставил го по тялото ти. Понякога имам чувството, че мозъка ми е завладян от вирус по тази жена. Такава жена можеш да я обичаш и да нямаш фантазии, защото тя ги изпълнява. Един поглед не стига, но те завладява. Обичам я! Обичам я! Много я обичам! Луд съм по нея.... надушвам я... "

Л.Иванов

В края на Ноември

Става по-студено, сигурно е от времето, може би е заради това, че края на Ноември е вече на пред прага, а Декември се вижда.

След дългото кафе и хубавото гости, след подарените топли дни, усмивки и слънчеви очила ще трябва да те изпратим Ноември, но ще те чакаме отново да се върнеш, до година. Не знам как ще е с Декември, може би и той ще е благосклонен към нас, може би ще е в настроение. Чувам вече подрънкването на коледни звънчета. Декември ще пристигне с целия си блясък и светлини, за да изпратим и тази година. Да приберем заедно снимките в архива, да направим равносметка. Ще седнем, ще му направя кафе, а после ще обсъдим останалите 11 гости минали през дома ми тази година. Ще поприказваме и за неволите, за хубавите моменти и неусетно залисани в приказки и от домашния уют ще дойде време и той да си тръгне.
Не тъжи Ноември, че говоря за Декември - неизбежно е. Времето върви напред, не спира. Но ти ще се върнеш до година и ще се надявам да си толкова красив и млад като сега. Ще ти направя отново кафе, ще сготвя за теб, ще спим заедно и навсякъде ще си с мен, цели 30 дни! 

Жена съм

Погледни ме, аз съм жена. Да не мислиш, че съм по-различна от останалите? И аз имам своите слабости и настроения. И аз мога да се смея неудържимо, а след минута да плача като дете. Мога да се сърдя с дни, да не се обадя, да не пиша и да се ядосвам, че ти също не го правиш. Мога да те желая, а после да те вбесявам, да те поставя в немилост, но да те обичам. Имам инат... О, какъв инат само! Всичко правя на опаки, тъжна съм и се усмихвам, точно като всички останали. Нищо човешко не ми е чуждо, всички чувства бушуват в мен, в ураган от страст. Жена съм, като другите. Сама се спъвам, оставям емоциите ми да вземат превес, сърцето ми бие силно под пръстите ти, понякога съм мързелива, не обичам грима. Не седя пред огледалото много, понякога излизам по домашни дрехи, или не сресвам косата си. Друг път се глася с часове, прихвам в смях, плача нощем за мечтите си. Мразя неправдата, обичам свободата си. Ям с пръсти направо от тавата, пия кафе с часове, правя страхотни десерти, пресолявам манджите или забравям да сложа нещо в супата, мърморя токова, че да ме намразиш. Прехапвам устни, когато мисля за теб, рисувам сърчица по случайни листи, пазя бележки от училище, имам сто чифта обувки и пак нямам какво да обуя.Сърдя се, ревнувам, упорствам, задавам въпроси, наивна съм, но и не вярвам, трудна съм, лесна съм...
Жена съм, като другите. Само за теб съм различна.

Щастлива

Такива сме ние. Знам. Не ми казвай. Не ме гледай, че се ядосвам постоянно, не ме гледай, че плача. Просто сме такива, той е такъв, аз съм такава. Той ме разплаква, аз го вбесявам, но после всичко си идва по местата. За малко. Обича ме по негов начин, не е като теб или някой друг - себе си е. За това го обичам толкова. Признава грешките си, а после ги прави пак. Не, не ми омръзва. Не ми омръзва да ме обича така. Защото знам, че съм единствена, че само на мен има толкова доверие, че да се разкрие толкова много. И аз го обичам, какво като плача, сълзите са полезни. Виж го само когато е с мен. Аз съм неговата слабост, аз го променям. Както го превръщам в див звяр, така го превръщам и в гальовно коте. Не бих го сменила, за какво ми е друг? С обикновената си обич, с угаждането и подаръците. Не. Искам само него. Искам да съм неговата муза, неговата болка, неговата мечта - той е всичко това за мен. И съм доволна. Не ме гледай, че се ядосвам постоянно, не ме гледай, че плача - щастлива съм!

Цветове

Няма големи любови, има големи разочарования!~ Някой ми каза, че надеждата е най-важна, че без нея не може да осъществиш мечтите си... А точно тя е твоя унищожител. Тя те опиянява, замъглява реалността... И вярваш... в собствените си илюзии. Изграждаш образ на някой който не съществува.

...Как мразя боичките! Виждам всичките в един цвят, но раздавам усмивки, а те също са цветни. Невидимото винаги е най-красиво! Затова и така не видях чувствата... красивото не е за всеки. Но пък можех да чувствам... големи разочарования. Уморих се да слушам кое е правилно, в крайна сметка 'големия моралист' винаги се оказва най-
големия грешник.

Една порода

Така, като те гледам колко си умислен... Като човек в безизходица си. Не казвай нищо приятелю, аз може да съм жена, но знам. Знам за какво мислиш, знам. Изпитвала съм го вече.

Мислиш ли, че тя е за тебе? Не, не ми отговаряй, ами си помисли. Аз знам какво иска твоето сърце, не можеш да не го послушаш, то я жадува, иска я, всяка твоя клетка я иска. Помня като се запозна с нея, разказа ми - ти помниш ли? Колко невзрачна изглеждала, как искала да се хареса и колко глупава ти се е струвала. А сега какво? Казах ти, опознай я първо, но ти побърза да се влюбиш, побърза да я пожелаеш. И тя сгреши с теб - сигурна съм. Мислеше те за дете, за момченце, на което лесно може да казва всичко, а то какво? Оказа се мъж, истински, дето иска думата му да се чува, дето получава всичко. Лошото е, че и двамата сте една порода. Инати до Бога, силни, уверени в себе си. И двамата сте остри камъни, а с два остри камъка брашно не се мели. Но пък се държите, не се пускате. Май и тя се влюби... Хем сте слаби - имате нужда един от друг, хем сте силни - никога не си го признавате. Накрая ще се съсипете взаимно, защото сте като децата. Не разбирате какво си причинявате, но продължавате.
Не го мисли приятелю, не го мисли. От много мисли в любовта полза няма, времето минава, тя те изтърва и ти изтърваш нея. Я по-добре й се обади, кажи й че я обичаш. Колкото и да сте се скарали, всичко е поправимо, докато сме живи. После ще е късно. Не я оставяй и ти не се оставяй. Щом обичаш бъди там.  

Дамян Дамянов

Душата ми вихрушка я обрули,
защо я пуснах гола и пеша
сред вашите ласкателства и хули…
Защо ви дадох своята душа?
Защо ли като храм ви я отворих
без да помисля аз, че някой ден
незнайно кой от вас, жестоки хора
иконите без свян ще окраде.
Не съжалявам, че е пуст олтара
и че вратите са разбити с бяс,
но съжалявам че със свойта вяра
днес няма где да се помоля аз.
Душата ми, обрулена и мъртва
пустее без икони и олтар…
Във нея аз ви пуснах като в църква,
а трябваше да сложа катинар!

Събличай се и ми свети със вечност

Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...

Източник интрнет 

Добро утро и хубава събота

От прозореца си нямам онази гледка на пожълтялата гора, но пък слънцето ме грее. Обожавам когато стана сутрин и слънцето ме гали с нежните си лъчи. Кафето ми е по-вкусно така, деня ми започва с усмивка и добро настроение. Златна есен, златно слънце, тиха, спокойна музика, чаша кафе и може би цигара. Колко още трябва, за да се усмихне човек, за да е спокоен. Красотата е в малките неща, щастието в гурелите на човека когото обичаш, когато се събуди и ти се усмихне. Погледни около себе си, виж колко много красота има, колко много уют и всичко сме създали сами.

Добро утро и хубава събота!

Обичал ли си

Обичал ли си някога жена,
така, че хляб и глътка да забравиш?
Да те боли проклетата душа,
да я изтръгнеш - за да се избавиш!
Обичал ли си някога жена,
която влиза в потока да се къпе?
И по прилепналата риза, о плътта,
като вода - по нея да се стичаш!
Обичал ли си някога жена,
която в прегръдките на друг се вплита?
При всяка ласка между тях,
отново и отново да умираш!
Обичал ли си някога жена?
Един път може да е само.
Не си живял напразно на света.
Поне си се научил и да страдаш.

Милко Раев