И изведнъж, всичко се промени и нищо не беше като преди.
Сивия и монотонен свят, който ме заобикаляше се оцвети в най-различни, пъстри
цветове. Забелязах листата жълти или червени да танцуват с вятъра, падайки по
земята, за да направят шарен мек килим по който да вървя, а слънцето ги галеше
и успокояваше дърветата, че отново ще имат своите листа... Изведнъж хората не
ми се струваха просто преминаващи, забързани фигури. Всички бяха различни и
единственото общо бяха погледите им, когато минех покрай тях усмихната.
Изведнъж имах чувството, че летя... Мислите ми ме отвеждаха на странни познати,
но до сега сиви места и аз оставах без думи когато виждах цветовете с които са
покрити. Вече не помнех сивотата в ума ми се бяха настанили красивите неща и за
всичко това бе "виновен" той!
Няма коментари:
Публикуване на коментар