Елисавета Багряна

Мълчим като на тайната вечеря.
Стрелката бяга, времето изтича.
Какво ми каза? Устните трепереха,
едва чух: - Колко много те обичам...
Събудих се, като че век съм спала,
а помежду ни мили се простираха.
Кому бе нужна нашата раздяла?
Не знаех нищо, нищо не разбирах.
Седя сега и всичко си припомням.
Навън вали. Под есенния ромон
се чувствувам самотна и бездомна,
загубена във този град огромен.
Това, което бе, не ще се върне.
Сърцето ми самичко се осъди.
Но как безумно бих те днес прегърнала,
да можех пак при тебе там да бъда...

Този сезон

Изхвърлям всички минали сезони.
Ръждиви листопади. И мъгли.
Свирепи бури. Ледникови периоди.
Хриптящи суши. Придошли реки.
Кутии с нестопили се снежинки.
Буркани с консервирани слънца.
Албуми със черешови градини.
И пликове с оранжеви листа.
Изхвърлям цели ери. Не! Еони!
Парчета време, от които ме боли.
Изхвърлям всички минали сезони...
Оставям най-любимия. Сезонът Ти.

caribiana

...Като на кино

Този филм го изгледах целия.
И сега свети надписът – "Край".
А след края – една безпределност.
Тишина. Свобода. Самота.
Не е тъжно. Не е. Светлосиньо е.
И по ръбчето само горчи.
Аз харесвам нямото кино.
(Всички думи са просто лъжи.)
Черно-бялата болка е истинска.
Хайде, сбогом, господин режисьор.
Беше хубаво в тази приказка.
Даже беше почти любов.
После някой открадна нещо...
И от липсата натежа.
Всяка приказка има вещица.
Не всяка приказка е със хубав край.
Не е тъжно. Не е. Светлосиньо е.
Да, разплака ме... като за финал.
Но това е цената – сълзите ми.
...
Глупав филм за такава цена.

– caribiana

Книгите, мечтите и аз

Чета си аз книгата, поредната. Чудя се вече, коя да ми е любима. Поредната заплетена история, поредната свалка, поредната единствена и неповторима. И продължавам да чета... Започвам да си мисля, че е възможно и в живота да си единствена, да ти се случи нещо подобно на героинята на романа.
А дали? 
Колко от нас са намерили любовта и не са я изтървали? Колко имат щастието да са точно с тази или онзи който пали огъня в тях? Сложен въпрос. И колкото и да ми идва да започна да пиша иронично - винаги когато се замисля за нещо сериозно иронията ми измества иначе сериозната тема. Та, няма или поне ще се постарая да не я включвам. 

Но явно пък не ме бива да пиша сериозно... Отклоних се от темата, връщам погледа си върху принца или принцесата. Какво е значението? Нали те, макар и измислени във въображението на някой писател имат всичко. Да, точно те. Изказани на глас мечти, записани и запечатани в хартиени редове. Любовта им остава вечна. А любовта на автора? Обикновено тия дето така умело описват подобни чувства не са ги изпитвали или пък си спомнят, или мечтаят да ги изпитат отново. 

За какво мечтая аз ли? Важно ли е? Нима трябва да се разглежда всяка една мечта поотделно? Важното е, че на куп повечето мечти се отнасят до любовта и копнежите, до онова странно чувство, което те кара да изпитваш странния непознат гъдел в корема, да ти затрепти под лъжичката.

caribiana

Една история за двама
При тях се случва лесно любовта,
понеже те умеят да обичат.
Той – непораснал мъж. А тя – жена,
и малко повече – момиче.
Той сутрин и рисува сто слънца
по синята завивка на небето.
Тя слага мляко, обич и душа
и прави аромата на кафето му.
И после той и композира дъжд
и ляга като вятър във косите и.
А тя бродира макове и ръж
по дългия следобед на мечтите му.
Надвечер той утихва, уморен
във ласкавата топлина на дланите и.
А тя превръща залеза в море
и устните и стапят тишината му.
Когато стане нощ, той я целува
и я отвежда някъде отвъд звездите.
А тя сияе, негова, във тъмното
и след това заспива до гърдите му...

Дамян Дамянов

Разбираш ли бе идиот,
защо ти е в листата връзка,
щом липсва тя във цял живот?
Я взри се, взри се малко само
наоколо си - де е тя?
Каква ти връзка! Връзка няма
изобщо нищичко в света.
Живот, смърт - всичко си протича
със ред, без ред, отпред, отзад.
Светът, виж - толкоз хаотичен,
и все пак, виж го - екстра свят...
...Та все не смогвам... И листата
хвърчат, хвърчат си. На въртоп.
Листа, объркани от вятър.
Като самия ми живот.

Дамян Дамянов

Когато те измислих се уплаших !
Творение от поетичен дим,
създание от слабостта ми страшна,
дошло мен - силния да победи !
Когато те измислих, цял изтръпнах
не сън - жена родена от жена,
решила с обич свята и престъпна
да ме превърне цял в развалина !
Когато те измислих се побърках
като вандал със крясък зъл и див,
ти влезе в мен, обра ме като църква.
Но твойта кражба аз благослових.
Да, свята да си, обич огнекрила !
Грабежът ти бе страшен, но свещен
мъжът е в най-голямата си сила
когато е от слабост победен.

Стратигии

   Аз съм обикновен човек, обикновена жена. Домакиня, майка, работеща жена. Като повечето, в моето "завидно" положение ми се налага жонглирам между няколко отделни личности и професии всеки ден. Като уверявам ви, доста е трудно да си няколко отделни човека за един ден или в рамките на час, или минути. Това не е раздвоение на личността, защото аз сутрин съм работеща жена, обслужвам клиенти, след обяд се превръщам в учител - кой да обясни на сина ми как се пише буквата "а, ъ" и още 28 букви или как се смята... Кой ако не аз? Учителките все пак имат само по 35 минути... а те не стигат за нищо! Едновременно с учителка обаче, аз съм и домакиня. Готвя, мия чинии, простирам пране - добре, че е пералнята та да ми изпере. Ако можех да си купя и печка, която сама да готви... До тук изброих 3 отделни личности. Но те далеч не са толкова.
    Представете си обаче, както съм учителка и домакиня и само сменям личност след личност - по някое време съм готова измия детето с гъбата и да връча тетрадката на мивката - и така в същото време ми звъни приятелка, и аз се превръщам и в психолог. Не, няма нищо сложно в това. Та Наполеон може само да ни гледа нас жените да цъка с език и нервно да потропва с крак. Можем да продължим с изброяването на професиите, за личностите бройката оставям на вас. Мит е, че жените не можели един буркан да си отворят. Даже когато пантите на вратичката на шкафа ми се разхлабят си ги затягам, което може да се каже ме превръща и в майстор. А когато ходя до магазина за хляб и се връщам с три пълни торби пък ставам - всъщност идват ми няколко идеи как да се нарека, но ще се въздържа.
    И така какъв е извода? Супер Марио и супер Любо не могат да ни стъпят на малкия пръст. А после мързеливи сме били. Не мисля, че на някоя е чуждо как след цял ден чистене и готвене или пък след напрегнат ден сяда да изпие следобедното си кафе пред компютъра, а в същия момент се прибира Златото и цъка с език: "По цял ден на пред тоя компютър седиш!" - с голяма доза обвинение в гласа. После той се опва на дивана с бира в едната ръка и дистанционното в другата.
   Няма да питам повече за изводи, просто ще кажа, мили дами преместете времето за пред компютъра сутрин или по възможност през нощта, защото няма значение какво сте свършили, когато той се върне и ви завари да разцъквате във Фейсбук.

1-ви Ноември, Ден на Народните Будители

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК БЪЛГАРИ!

Денят на народните будители е български празник, ознаменуващ делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будите на възраждащия се национален дух, стремеж към образование и книжовност. Отбелязва се ежегодно с факелни шествия на 1 ноември. 

Здравей, Ноември

Вече е студено, лятото остана на далеко. Сутрин има гъсти мъгли и много облаци. Е, има го слънцето, показва се боязливо от време на време, опитва се да ни стопли - поне малко. Листата по дърветата от жълти стават кафяви. И все пак не е ли прекрасно, когато се събудиш сутрин и седнеш да пиеш горещото си кафе до прозореца, пред тази гледка? Ноември е онази прелюдия към предстоящата зима, към празничните дни, към снежните човеци. Последния месец, в който има слънце и все още градусите надхвърлят минуса. Не по-малко хубав от всички останали месеци!
Добре дошъл Ноември.