Такава лудост не бях виждала, то беше една страст... Помиташе всичко по пътя си, направо изпепеляваше и след нея само прах, като изоряла гора. Така бяха тия двамата, толкова различни един от друг, но заедно като ураган, преминаваха през всичко. Да им се чуди човек. Тя си беше дивачка, ей така обичаше скандалите, ревността, някой все да й напомня, че е негова, че не може да избяга от него, той пък искаше повече спокойствие. Обаче когато погледнеше в очите й, го обземаше една лудост, започваше да става като нея, тя пък все се опитваше да го предизвика.Казвам ти, такава страст не бях виждала! Той искаше душата й, искаше да я има за себе си и я имаше, защото тя се раздаваше, толкова много се раздаваше, че можеше да е достатъчно за двамата. Но да ги видиш, когато двамата започнеха да се раздават! Тогава идваше истинската лудост и беше изписана на лицата и на двамата, очите им грееха, не можеха да спрат да се гледат.
Да, аз бях там. Видях всичко, видях как нещата между тях тръгнаха, видях как той укроти вечното й желание за драма, как я накара да се почувства истински желана и щастлива. Тогава лицето й се променяше, усмивката й беше различна от всеки друг път, защото беше истинска. Само той я караше да изпитва това чувство, само той я караше да се чувства жива и да не
Е такава лудост не бях виждала никога, то беше една страст, дето и двамата не й виждаха края...
може да спре, да иска още и още.
Няма коментари:
Публикуване на коментар