Когато си сам

Има моменти в които си заобиколен от хора, много хора, различни хора, такива които познаваш или не познаваш. Но те са там, около теб, а ти си сам, толкова сам колкото никога не си бил. Има вечери, когато пиеш чаша вино, слушаш хубава музика, но сърцето ти е самотно. Правиш всичко онова, което се очаква от теб и пак не получаваш дори чат от онова което очакваш. Тогава виниш себе си, за високите очаквания или човека, който не отговаря на тях. Истината обаче е тази, че си сам, че си неразбран и си безсилен пред това. Никое вино, никоя музика не  би избила това чувство, защото го няма човек който искаш да седи до теб. Започва да боли по-малко или повече, зависи от времето, от това има ли с кого да си размениш две думи вечер. И тогава се питаш каква е ползата, след като мълчиш и няма кой да разбере мълчанието ти, няма кой да го чуе. Трупаш самотата с години, толкова много я трупаш, че не знаеш какво да правиш с нея, мълчанието става крещящо, сякаш някой вика в ухото ти, оглушава те, а ти не можеш да направиш нищо. Защото си безсилен. Вече не текат и сълзи, дори очите ти са пресъхнали, болката просто стърже по теб като шпатула. На кого да обясняваш всичко онова, което ти е отвътре? По-добре е да мълчиш, вече знаеш как става това или за забравил да говориш, няма значение, просто знаеш, че всичко е изгубено.