От сърце

   

   Pаждаш се, ясла, детска градина, 1ви клас, 5ти клас, 8ми клас, абитуриент, 1ви курс, опа идва ред да работиш. После и да създадеш семейство и накрая просто чакаш, старост, внуци, смърт. Всичко изредено по-горе все е ново начало. Срещаш нови хора, намираш нови приятели, други те разочароват, предават те, нараняват те, мачкат те. Виждаш всички грозотии по света. Намираш някой, който те прави щастлив. Намираш нещо, което да те прави още по-щастлив, да те мотивира да вървиш напред и нагоре. После осъзнаваш какво е живота и как бързо отлита. Как ти се изплъзва между пръстите. Изведнъж започваш да чувстваш паника, страх, искаш просто да спреш времето, да останеш там, където си в момента. Искаш да живееш, а вече си на половината път и вместо напред ти се иска да се върнеш пак от самото начало. И пак осъзнаваш. НЯМА ВРЪЩАНЕ ! Както си изживял миговете си, така ще останат в спомените. Осъзнаваш, че трябва да живееш, така че да изпитваш удоволствие от всеки един миг, защото няма да си вечно на земята. Имаш само един шанс. Един живот, един миг. САМО ЕДИН ! Хората идват и си отиват, както от света така и от живота ти. Стараем се да запазим качествените до себе си, но всеки гради собствен път със собствени цели и мечти. И най-болезнено е, когато някой, когото обичаш, си отива. Оставя те. Напуска те. Дали любовта или приятел, дали е смърт, изоставяне или просто заминаване някъде. БОЛИ! Разкъсваш се вътрешно на хиляди малки парченца. И ето в този миг отново ти се иска просто всичко да спре, да останеш, да не тръгваш никъде, да не пускаш да си иде този, когото обичаш. Всеки следва мечтите си. Всеки живее живота си, както намери за добре. Пътищата на хората се разделят, но ето тези мигове убиват. И да всичко продължава. Винаги продължава. Изправяш се, бършеш сълзите и тръгваш отново! След това никога не си същият.
   От сърцето никой нищо НЕ МОЖЕ да ти вземе !