В това време съм влюбена. Не е слънцето виновно, него всичко го обичат през есента и пролетта, а лятото се крият под дебелата сянка на някой орех или може би кестен. Точно лятото, когато препича жарко, когато някой са на плажа, а други в планината - излегнати в хамаци, на горещия пясък, а в небето плуват облаци. Присвиват очи към тях и се молят да не завали. Така обичам летния дъжд, онзи който се изсипва без предизвестие, който отначало е порой, а после стихва и изчезва съвсем, а след минути няма и следа от него. Топлия дъжд, излял се от очите на някой облак, може би наранен, че хората предпочитат слънцето, а се крият под сенките.
И бурите харесвам, когато притъмнява, когато светкавици разцепват небето. Почти е възможно да видиш някой ангел. Сядам до прозореца и гледам колко зелени стават листата на фона на тъмното небе. А после започва да вали, гръмотевиците отекват, а някой разтърсват прозорците и сякаш ги усещам с костите си. Небето е могъщо, скрива слънцето, разцепва облаците, излизва порой. В това време съм влюбена, толкова че често излизам да потанцувам под дъжда или просто стоя и го гледам. Не е ли красиво? Не си ли струва да спрем за минутка и да се насладим на природата около нас? Да я забележим и да разбере, че не я притежаваме. Всяко време има своята красота и магия и всеки може да я усети. Стига да иска.
В това време съм влюбена. Не е слънцето виновно, него всичко го обичат през есента и пролетта, а лятото се крият под дебелата сянка на някой орех или може би кестен. Точно лятото, когато препича жарко, когато някой са на плажа, а други в планината - излегнати в хамаци, на горещия пясък, а в небето плуват облаци. Присвиват очи към тях и се молят да не завали. Така обичам летния дъжд, онзи който се изсипва без предизвестие, който отначало е порой, а после стихва и изчезва съвсем, а след минути няма и следа от него. Топлия дъжд, излял се от очите на някой облак, може би наранен, че хората предпочитат слънцето, а се крият под сенките.
Няма коментари:
Публикуване на коментар