Едно прекрасно утро

Застанала пред големите френски прозорци на хижата тя гледаше на вън. Истинска зимна приказка се разиграваше пред очите й. Снега трупаше вече второ денонощие, сякаш нещо го захранваше. Клоните на елите толкова отрупани, че се огъваха неестествено от тежестта и сякаш се опитваха до достигнат земята. Имаше чувството, че вятъра се опитва да им помогне като издуха поне част от снега върху тях, но и той оставаше безсилен, а усилията му напразни. Тя леко потрепери, усетила, че той влиза в стаята и обгърна тялото си с ръце. Прехапа устни в очакване да застане до нея.
Той остави едната чаша с чай на малката дървена масичка, и взе полареното одеяло от дивана. Беше я видял да потреперва и не искаше да й е студено, още по-малко да се разболее точно в този момент, когато беше с него.Не мислеше за красивата гледка, която им разкриваха прозорците - нея можеше да я гледа всяка година. Сега ума му бе зает от жената, застанала с гръб към него. Чудеше се кога ли ще си иде, но бързо остави тези мисли някъде зад себе си, като ненужни дрехи в горещо време. Нали сега беше там, а той бе с нея. Усмихна се щом я огледа от главата до петите. За него не съществуваше по-красиво и еротично същество. Тъмната й коса се спускаше по гърба й, леко начупена в краищата, падаше по бялата му памучна риза, която покриваше бедрата й на половина. Искаше му я да съблече тази риза от нея, да я махне и да се наслади на кожата й отново, но вместо това се приближи, подаде й димящата чаша с горещ чай, разгъна одеялото и го наметна на ранете й, като го задържа около нея. Тя потръпна отново и не от студ, а после сложи свободната си ръка върху неговата. Той облегна глава на рамото й, косата й го погали по лицето и привлечен от аромата й докосна врата й с нос, сетне и със устни. И двамата затвориха очи и се потопиха в усещането, в момента. Той не искаш този момент да свършва, а тя искаше да останат вечно
така, само двамата.