Ти пак ще дойдеш някоя неделя,
все тъй красива, нежна и добра...
ще седнеш върху щедрата постеля
като бедняк на празнична софра!
Ще ме събудиш с мокрите си мигли
и с устни от червено кадифе.
Душата ми ще нагостиш с магия,
а след това ще ми свариш кафе.
Ще пуснеш Флойд, завесата ще дръпнеш,
набързо своя свян ще съблечеш.
И цяла нощ телата ни ще тръпнат
в хармония с изгарящата свещ...
Ти пак ще дойдеш някоя неделя,
красива, като приказка добра...
Ако си тръгнеш пак, ще те застрелям!
Обичам те! Нима не го разбра?
Ивайло Диманов
Няма коментари:
Публикуване на коментар